Казвам се Михаил Дяков. През септември миналата година лежах в МБАЛ Русе. Болестта ми се казваше белодробен оток. Получава се, когато сърцето е слабо, не може да изтласква достатъчно кръв напред и се задържа течност в белия дроб. В резултат на това се задушаваш като куче. И най-коварното е, че се получава изведнъж. Никога няма да забравя как се събудих през нощта с чувство, че с мен е свършено. Жена ми се обади на Бърза помощ и те дойдоха почти веднага, въпреки, че ми се стори цяла безкрайност; направиха ми някаква инжекция и ми пръснаха нещо в устата, от което се почувствах отново жив. После ме откараха в Спешното. Това отделение е оборудвано като по филмите и е пълно с доктори. Там ми правиха нови инжекции, кардиограма и изследвания. На Бърза помощ дължа, че съм жив. После постъпих в Интензивното. Там се чувствах като цар и постоянно бях обслужван от още повече персонал. Особено впечатление ми направиха медицинските сестри, които бяха много любезни и докато си лежах, вече напълно излекуван в леглото, често си мислех, какво ли бих направил, ако бях 50-60 години по-млад.
Особено силно впечатление ми направи д-р Николов, който бил дошъл от Национална Кардиологична Болница в Русе.
В последствие, бях преведен в IV-то Вътрешно, където ми взеха акъла. Сега мога да се включа успешно в ЦСКА, особено като гледам, каква отчаяна нужда от играчи имат момчетата – направо ме направиха чисто нов. Как успява персонала да се справи с около 100 пациента, лежащи в отделението не ми е ясно. Направиха ми видеозон, въртях едно колело с ЕКГ, слагаха ми една машинка, която записва сърцето за 24 часа, ходих на прегледи при съдов хирург, невролог и, … съжалявам, че не запомних имената на тези млади лекари, но всички бяха истински професионалисти. Трябва да се построи паметник на др. Хергелджиева, че е създала такова хубаво отделение. Моят лекуващ лекар се казваше Кристиан Иванов, за който чувам, че бил прероденият Кристиан Барнард. Благодарен съм и на всички останали лекари и сестри. В отделението има система за сигнализация и когато имах оплакване, просто натисках едно копче и веднага идваше сестра, която пък на свой ред извикваше дежурния лекар. Забелязах, че някои от лежащите доста злоупотребяваха със системата.
Освен благодарности към всички, ангажирани в медицината пиша това и с друга цел. 90%, ако не и повече от болните са на моите години, тоест около 80г и сигурно никой не ползва интернет. Е как тогава могат да напишат нещо тука, бе? Добре, че унуката е системен администратор.
Filed under: Добрите истории
