Трябва да има печалби, ерго, трябва да има болни

Не мога да разбера поради каква причина се политизират проблемите в здравеопазването!!! Здравната реформа съвсем не започна при соц. правителството. И в нея са заложени бомби от самото начало, а началото е заложено по времето на едно съвсем друго правителство, което положи доста усилия, за да наложи този модел – със Здравна каса – с твърдението “така иска Европа”… да де, ама – НЕ! И Испания, например, е в ЕС, но там – изненадааа – НЯМА такова животно като здравна каса! А дали помните в онези все пак по-трудни в икономическо отношение години какви луксозни сгради се изпонастроиха за здравните каси, докато в повечето болници продължаваше да се шири мизерията! Що се отнася до мен, лежала съм в болница – апандисит – преди заветната 1989 г., и нямам оплаквания, жива съм и не сме давали пари под масата. Второто ми вътреболнично преживяване беше по-дълго – над 1 месец, за задържане, а после и за раждане – със секцио, но в една считана за последна грижа болница в Хавана. Та там – беше чисто, чистеше се по 3 пъти на ден, никой не те гледаше в ръцете и в портмонето, дори и мен – чужденката, която евентуално имаше повече възможности; след раждането една санитарка минаваше поне по два пъти на ден да пита дали имаме нужда от смяна на бельото и така; обръщенията към лежащите бяха: майчице, душа, небе мое… Май звучи непознато, а? Но там е нещо обичайно, въобще. А като родих, имахме проблем и прекарах 27 дена с бебето в болница, единствената забележка, която можеше да получи някоя мама от страна на персонала, беше, ако се окажеше очевидно, че има намерение да пропусне миенето на ръцете, след като е пуснала нааканите пелени в съда, предвиден за това. Във столовата имаше кани с мляко и приканващи надписи да пием, колкото можем – това в Куба с купонната система! (оставям настрана споровете относно полезността и/или вредата от млякото за възрастните хора). И там обръщенията и въобще – отношението беше същото. А тук – слава богу, не ми се е налагало да лежа повече. Но майка ми, която едвам ходеше, получи пемфиго, и когато дерматоложката благоволи да дойде да я види, я гледаше от 3 м разстояние, каза, че единственото, което можело да се направи било да се вземат мерки да не се инфектират раните след пукването на мехурите, че имало едно чешко лекарство за това, но вече не се внасяло, та предписа нещо друго – нямах никакъв начин тогава да се добера до този медикамент – което не беше никак ефикасно. И така щяло да бъде доживот! Да де, но след като майка ми изпи една опаковка – САМО ЕДНА – от една хранителна добавка – така мразени по принцип от по-голямата част от лекарското съсловие, пемфигото ИЗЧЕЗНА! и повече не се появи, а въпросната добавка и други подобни на нея й ги давах, когато можех, не постоянно, за съжаление. Допълнително изчезнаха и неприятностите с храносмилателния тракт, а добавката й я дадох просто за общо подсилване! В същност, това което искам да кажа е, че болестите генерират умопомрачителни приходи за цялата фармацевтично-медицинско-болнична сфера, просто всичко е поставено на ТЪРГОВСКИ ОСНОВИ! Трябва да има печалби, ерго, трябва да има болни и болести., въпреки Хипократовата клетва, въпреки хуманността! Което и да е правителство, в желанието и стремежа си да снижава разходите в здравната свфера, дори и те да са искрени, дори и да е наистина отговорно, ще се сблъсква с тези порочни принципи. С малки изключения, преобладаващите методи, използвани от нашата, западната медицина, са насочени срещу СИМПТОМИТЕ, към облекчаването им, но не и към ПРЕМАХВАНЕТО НА ПРИЧИНИТЕ! Не защото не съществуват такива методи, но е по-изгодно да се загърбят и да се продължи по по-изгодните начини. Независимо от болките и страданията. Ако на лекарите им се плащаше за липсата, а не за лечението на болни хора, картинката щеше да бъде различна. Щяха да се си счупят краката да обучават съответните си “контингенти” да водят здравословен начин на живот, щяха да проследяват дали това се случва, щяха да провеждат профилактични и други здравоохранителни мероприятия. Сигурно щяха да прекратят някои вредни манипулации и практики, които сега са едва ли не ежедневие. Много неща щяха да са различни… Както се казваше обаче в онази реклама – май беше за марка бира – мечтииии……

МММ