Нов закон да регламентира правата на пациента

Автор: Конфедерация „Защита на здравето”, Центъра за защита правата в здравеопазването

МОТИВИ
към законопроекта за правата на пациента

Пациентът е лице, което получава медицинска помощ. Необходимостта от медицинска помощ в повечето случаи е съпроводен а с болка и страдание. Самият лечебен процес поставя пациента в състояние на силна зависимост от лекуващият го екип и в голяма степен на беззащитност. Това е така не само заради естеството на самото заболяване, но и заради липсата на компетентност у пациента да прецени, кое е нужно и кое не за неговото лечение. Някои от медицинските процедури налагат действия, които в друга среда биха били оценени като неблагоприлични или влизащи в противоречие с религиозни и други норми. Тези и следващи аргументи предпоставят необходимостта от това, правата на пациентите да бъдат защитени със закон.

Съществуващите в момента текстове, свързани с правата на пациента в закона за здравето не са достатъчно конкретни и не дават нужната степен на защита на правата на пациентите. Практиката в повечето развити страни е правата на пациента да се определят в отделен закон.

Развитието на медицинската наука, въвеждането на нови методи на лечение и диагностика, както и развитието на системата за здравеопазване, все по-често поставят на дневен ред въпросите за правата на пациента.

Широкото разпространение на нерегламентирани плащания при лечение, налагат час по-скоро да бъдат предприети законови мерки в защита на правата на пациентите.

По настоящем съществува практика и задължение за информирано съгласие в лечебните заведения. Законът за правата на пациента развива това право и определя в детайли за всеки конкретен случай начините на даване и получаване на информирано съгласие. Регламентирани са и случаите на даване на информирано съгласие от недееспособни пациенти, както и възможностите за отказ от информация от страна на пациента.

Със закона се определят възможностите за отказ от лечение, начините, по които може да бъде направен, от кого и при какви условия. Регламентирани са случаите, в които не може да бъде направен отказ от конкретни лечебни процедури. Регламентиран е реда за упълномощаване на трети лица, както за получаване на медицинска информация, така и за произнасяне в случай на недееспособност.

Разпоредбите на този закон са универсални и не зависят от начина на организация и финансиране на лечебната дейност, нито от това дали едно лице е задължително здравноосигурено или не, защото правата са универсални и се възприема като принцип, че спазването им не може да зависи от финансови или други условия. Заплащането на медицинската помощ не е предмет на настоящия закон.

Законът ясно дефинира, кои родственици и в каква последователност могат да вземат решение относно лечението или нелечението на пациент, в случай на недееспособност и липса на упълномощено лице.

Законът определя правилата за конфиденциалност на медицинската информация и случаите, в които тази конфиденциалност може да бъде нарушена.

Законът дефинира ясно защитата от дискриминация, както и защитата на достойнството и благоприличието на пациента по време на неговото лечение.

С този закон за първи път се въвеждат правила при изготвяне на листа на чакащи, принципи и процедури за прозрачност, както и начините за тяхното удостоверяване.

Законът разписва в подробности не само правата, но и задълженията на пациента по време на лечение, както и защитата на достойнството и авторитета на медицинския персонал.

За първи път в българското законодателство се въвежда термина увреждане причинено на пациента, правото на обезщетение при увреждане и реда за претендиране и получаване на обезщетение. Този регламент е от голяма важност не само относно правата на пациента, но и от гледна точка на защита на лекаря при настъпване на увреди, които са резултата на самото лечение, когато то е проведено при спазване на медицинските стандарти, обичайната медицинска практика и изискванията на този закон.
Със закона за правата на пациента се създава Обществен съвет по паравата на пациента като консултативен орган към министъра на здравеопазването, който изготвя анализи, обобщава дейността на Комисиите по правата на пациента, съгласува и прави предложения за промени в нормативната уредба ,свързана с правата на пациента.

Със закона за правата на пациента се създава Комисия по правата на пациента. Комисията е независим орган, който осъществява общ надзор по спазването на правата на пациента. Освен това, Комисията по правата на пациента се произнася и по точно определени от закона случаи. Законът предвижда участие в комисията на лекари, социални работници, психолози и представители на религиозните общности. Комисията се назначава от Областния управител. По този начин се постига административна независимост на Комисията по правата на пациента от здравните власти. Комисията по правата на пациента е упълномощена да съставя актове за административни нарушения, а Областният управител наказателни постановления за нарушения по този закон.

Настоящият проект за закон има за цел да запълни една празнота в българското законодателство. Той е в съзвучие със съвременните достижения на правото в областта на защитата на правата на пациента в развитите страни.