0Т ПРОВИНЦИЯТА СЪМ, НАЛОЖИ МИ СЕ ДА ЛЕЖА В ИСУЛ, НЯМАМ ДУМИ ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА НЯКОИ СЕСТРИ КЪМ ПАЦИЕНТИТЕ. А пък от отношението на лекарите от нощната смяна да не говорим. Дават хапче без да отбележат в картона, и без да информират пациента какво точно ще пие. На визитация назначават банка – система а сестрите забравят да я поставят. Имаше и куриоз с храната. Дават закуска в 10.30 часа, а обядът сервират в 11.30…
Ако се отпусна да пиша трябва книга да напиша за пет дневният си престой. Щях да забравя – и за капак ме изписват без диагноза, защото времето по клинична пътека не стигнало за установяване на диагнозата. На това здраве му кажи.
Апропо аз съм все така зле.
Filed under: Лошите истории | С прикачен етикет: ИСУЛ, диагноза, здраве, клинична пътека, лекари, отношението, пациента, сестри, система
