Добре направената операция не е всичко, важен е и следоперативния период

Съсвем случайно през месец май тази година откриха на съпруга ми тумор в гръбначния мозък. Буквално за дни влезе в болница за  спешна интервенция. Лекарите бяха учудени как с този тумор той ходи и извършва физиологични нужди. За хора в неговото състояние, според лекарите, той би трябвало да е на легло. След проучване кой да извърши операцията, решихме да е проф. Габровски в неврохирургията на Пирогов. Операцията беше 6 часа. Професора и екипа му си свъриха работата много добре. Шанса съпругът ми да остане инвалид след тази интервенция беше доста голям. Неврохирурзите се справиха чудесно, отстраниха възможно най-много от тумора. Като „лек дефект“ е това, че се загуби чувствителността в левия крак, главно от глезена надолу.

След операцията съпруга ми беше кататеризиран и с памперс. Доста  пари „набутахме“ на санитарите в отделението, за да си вършат работата, а именно – да му сменят памперсите. Аз и свекърва ми нямаше  как да го правим, защото не знаехме как да го подместваме, за да не го увредим. Но това с парите го оправихме. Искам да подчертая, че пари сме давали само на санитарите и на 2-3 сестри, защото иначе нямаше да ни погледнат и не обръщаха никакво вниамние на молбите ни за подмяна на пампесри или пък за хапче за температура. Нито един лекар, както и старшата сестра не са ни поискали пари.

Една седмица след операцията, съпруга ми получи пареза на червата. Въртяха се, сукаха се лекари (след като ние доста им досаждахме, защото никой не обръщаше сериозно внимание), направиха му изследвания и казаха, че е следствие на операцията и ще мине от самосебеси, организма трябвало да го пребори. Наливаха някакви антибиотици, бусколизин и папаверин. Позакрепиха положението и ни съобщиха, че ще го изписват – раната зараствала добре, можел да се изправя, прави по няколко крачки с помощта на  проходилка, от тук нататък всичко било въпрос на време и рехабилитация. Аз бях в потрес- човек с катетър, памперс и адски болки в  корема, който прави 3-4 крачки с проходилка. Казаха да търсим място за възстановяване и рехабилитация. Започнах за звъня по всякакви санаториуми и болници. В момента, в които чуеха „катетър и памперс“ всики отказваха. Най-накрая в болница Токуда казаха, че могат да ни приемат, но след 2 седмици, защото няма места. Изписаха съпруга ми от Пирогов и отидохме да живеем при майка му. При изписването от Пирогов се уговорихме с рехабилитатор да идва вкъщи, за да  прави раздвижване на съпруга ми. На  4-тия ден след изписването състоянието му се влоши, корема му се наду, изпитваше адски болки, а памперса му се пълнеше с някаква слуз. Идаваха лекари от спешния център, биеха му болкоуспокояващи и си тръгваха с обяснението „Ми то е от операцията, ще мине“. Слава Богу, че от Токуда се обадиха, че могат да ни приемат по-рано, някой се беше отказал. Отидохме за постъпване в отделението по рехабилитация. Когато при първоначалния преглед доктора разбра за проблема с корема, веднага ни изпрати за  консултация с гастроентеролог. Разказахме на гастроентеролога всичко, консултира ни и хирург. След като направихме ехография, снимка на корем, изследване на кръв и фекалии, лекарите се усъмниха в тежка инфекция. Поискаха да напраят ендоскопия. Съпруга ми категорично отказа, той беше много зле, изключително отпаданл и обясни, че в Пирогов преди 1 седмица влезнаха 80 см в червото. Доктора поиска копие от изследвантео, тъй като то не беше описано в епикризата от Пирогов. Веднага отидохме до института и взехме копие. Оказа се, че там ясно се вижда тежка вирусна инфекция. Веднага приеха мъжа ми не за рехабилитация, за каквото отидохме, а за да му спасят живота в буквалния смисъл на думата. Никой в Пирогов не ни беше казал за какво точно иде реч и че положението е изключително сериозно. Проф. Габровски и екипа му си свършиха работата със скалепела. Но за настъпилите усложнения не си дадоха зор. Оказа се, че целия организъм на мъжа ми е инфектиран, а това което течеше от него е било гной. Никога няма да забравя какво ми отговориха в Пигогов, когато питах дали ще се оправи ситуацията със „седалищно-резервоарните“ проблеми : „Времето ще покаже. По-добре е от това да върти колелетата“, имайки предвид, че съпруга ми се изправяше и правеше по 3-4 крачки, макар и с памперс. Благодарна съм на проф. Габровски за добрата му работа, но го съветвам екипа му да обръща повече внимание на пациентите в следоперативния период.

С приемането на съпруга ми във вътрешно отделение на болница Токуда, започва добрата история. Искам да изкажа най-искрените си благодарности на гастроентеролога д-р Цонев и на целия екип на вътрешно отделение. Благодарение на тях мъжа ми се стабилизира за 2 седмици. Той отново се усмихваше, говореше, хранеше се и пламъкът в  очите му гореше. След 10-дневен престой във вътрешно отделение постъпихме в  отделението за рехабилитация. Там благодарение на д-р Манолов, д-р Георгиева и рехабилитаторите Иван и Краси Лачева мъжа ми беше изписан след 2 седмици, ходейки  сам с бастун. След още 10 дни, след направените електростимулации на пикочния мехур, съпруга ми пропика без катетър. ПОКЛОН пред всички тези хора! Господ да даде здраве и късмет на тях и на семействата им! Те направиха така,че днес мъжа ми да може да държи за ръчичките 10-месечния ни син и да го учи да ходи. БЛАГОДАРЯ!

Криси