ДОКТОРИ-УБИЙЦИ

Пише ви една майка, чието дете почина от лекарска некомпетентност и престъпна небрежност.

На 4 април 2005 г. дъщеря ми беше приета в кожното отделение на МБАЛ Монтана. Лекуващият я кожен лекар Пламен Узунов до обяд два пъти изпращал зет ми до аптеката за бял мехлем, с който да лекува алергията на дъщеря ми, която в същото време беше пила течен аналгин и колдрекс, защото беше с температура. Към 11:30 ч. Узунов превел дъщеря ми в отделението “уши, нос, гърло” в същата болница. Там я поел д-р Станислав Нейков. Той обаче, вместо да я прегледа и назначи лечение, си тръгнал, когато му изтекла смяната в 13.00ч. Вечерта, когато зет ми отишъл да я види как е, сестрата го изпратила за амидофен, защото температурата не можела да се овладее. Отидох в болницата и като видях в какво състояние е дъщеря ми се уплаших. Тя ми каза че още нито един лекар не я е прегледал. Останах при нея. Към 19 часа дойдоха лекарите от нощната смяна от друго отделение, явно сестрата им беше казала че има пациент в критично състояние, те веднага наредиха да бъде прехвърлена в инензивно.

На следващия ден ми казаха, че чакат консулт от София. Поисках направо да я закарат, защото виждах, че състоянието и се влошава, а лекарите нищо не правят. Към 12 часа ни казха, че е тръгнала линейка от Военна болница. Тя пристигна в 15:30 часа – нищо, че пътят е само 2 часа. ОЧЕВИДНО НИКОЙ НЕ БЪРЗАШЕ.

Десет дни по-късно дъщеря ми почина от усложненията, които получи, докато в монтанската болница се чудеха как, от какво и с какви лекрства да я лекуват.

Тя беше на 29 години, остави сираче на годинка. Моята внучка няма да запомни майка си, но ние, нейните родители и съпругът й, знаем кои са нейните убийци. Така лекуват в Монтана – не могат да познаят пациент с диагноза АЛЕРГИЯ. Така изпълниха Хипократовата клетва УЗУНОВ и НЕЙКОВ.

Подадохме сигнал до директора на болницата д-р НИЦОВА. Тя ни каза да се обърнем към РЦЗ-Монтана. От отговора разбрахме, че гарван гарвану око не вади, т.е. че досега осъден доктор няма.

Другата ми дъщеря постъпи на 4 март 1998 г .в Пирогов с диагноза ехиникокова киста – кучешка тения. Оперираха я д-р Киров от трета хирургия и д-р Ш. Таджер. След седмица я изписаха и след няколко дена я въвнахме по спешност с изтичаща фекална течност от корема. Наложи се втора операциа и извадиха дебелото черво на корема – анус претер. Бях в шок, като ми съобшиха след операцията какво са направили и аз как ще съобщя на дъщеря си като дойде в съзнание за състоянието и причинено вследствие на първата операция, когато господата доктори са и перфорирали дебелото черво и е направила перитонит. След втората операция се наложи и трета (възстановителна). ИСКАМ ДА ВИ КАЖА, голям късмет имахме, че вторият път попаднахе на добър и кадърен лекар, който спаси дъщеря ми – това е д-р Ванев от трета хирургия.

Евелина Петрова