Открито писмо на Маргарита Мечкова до българските медии, изпратено от нея и лично до мен.
Уважаеми журналисти,
Наскоро преживях голяма загуба- загубих майка си… Не мога да спра да мисля обаче, че майка ми си замина и заради нехуманното и абсолютно безхаберно отношение на някои лекари в Шуменската болница. И тъй като силно вярвам в силата на разследващата журналистика, бих искала да Ви помоля да помогнете случаят да бъде разнищен с по-силен медиен отзвук.
Изпращам Ви копие на жалбата, която наскоро изпратих до Агенция Медицински Одит и до Министъра на Здравеопазването. Не съм получила още отговор, но сигурно е много рано. Ще съм Ви много благодарна, ако ме уведомите дали случаят е предизвикал Вашия интерес.
Тъй като само баща ми е пряк свидетел на случилото се, аз мога да бъда само индиректен свидетел до 6 Февруари и пряк участник в събитията на 7 Февруари. Живея и работя в Лондон от много години, затова Ви оставям своя и-мейл за връзка.
Очаквам с нетърпение Вашия отговор. Искрено се надявам, че писмото ми ще получи отзвук във Ваше лице.
С благодарности,
Маргарита Мечкова
mmechkova@gmail.com
До Министерство на Здравеопазването
Aгенция Медицински Одит
Град София
8 Февруари 2011
ЖАЛБА
от близките на починалата
ЕЛЕНКА РАЙКОВА МЕЧКОВА
град Шумен
улица Брезник 14, етаж 2
телефон 054 877947
мобилен; 0892704259
емайл: mmechkova@gmail.com
С изложеното искаме да изразим нашето възмущение от нехуманното отношение на някои лекари, сестри и санитари, които са били на смени между 4-6 Февруари 2011 и са имали контакт с Еленка Мечкова, която почива на 6 февруари 2011 в 21.30 в КАРИЛ на Шуменската болница.
В петък, 4 февруари 2011, вечерта около 17ч Еленка получава болки в корема и повръщане. Била е сама и позвънява на Бърза помощ, които около 22 часа на 4 февруари идват и й поставят инжекция (предполага се от близките й болкоуспокояваща). Болките не стихват, напротив, стават още по-силни. Тогава тя потърсва за помощ съпруга си, Тодор Мечков, който е бил на работа нощна смяна. Той пристига в дома им, потърсва Бърза помощ отново, които ги препращат към Неотложна помощ. Последните нямат линейка и ги посъветват да се обадят на Бърза помощ. Бърза помощ отговарят, че Неотложна помощ са длъжни да изпратят такси след като нямат линейка. Тогава Тодор и Еленка с такси, повикано от самия Тодор, стигат до Неотложна помощ.
След прегледа там, който е бил доста формален, биват отпратени към Спешен кабинет в Болницата на град Шумен, където те стигат отново с такси. Това става около 1.00 ч на 5 февруари 2011. Еленка е приета в Спешно отделение. Тодор си тръгва. Еленка остава безнадзорна през цялата нощ, повръщаща и с болки без нито един от всички в Спешен кабинет да й обърнат внимание. Тодор намира Еленка сутринта в същата стая с пълна торбичка от повръщане в ръцете й и мръсни чаршафи от същото. Еленка моли Тодор да потърси някой да й даде леген да повръща. Тя споделя на съпруга си, че болките са същите и е нямала помощ от никой до момента.
Около 8.30- 9.00 на 5 февруари 2011 същият лекар, който приема Еленка, при запитване на Тодор какво се случва, той пита Тодор къде са лабораторните изследвания. Тодор бива изпратен да вземе резултатите от лабораторята на втория етаж на болницата. Оказва се по думите на лаборантката на смяна там, че същите са били готови още в 3.00 ч на 5 февруари, но никой не ги е потърсил. Това доказва, че между 1.00 и 9.00 ч на 5 Февруари на Еленка не й е оказано никакво лечение или помощ. След получаването на лабораторните изследвания, след 9.00 ч започва протакване в чакане на нужните лекари за установяване на диагнозата на Еленка. Едва в 13.00 на 5 Февруари 2011, пациентката бива качена за операция, извършена според документите от докторите Узунов, Люцканов и Йорданов. Диагнозата е мезентериална тромбоза- достатъчно сериозна, която заслужава изключително внимание, а не оставяне на пациента страдащ и безнадзорен за повече от 12 часа.
След операцията Еленка е преместена в реанимация, където е поддържана в стабилно състояние и с нормални показатели до 19.30 часа, когато състоянието й рязко се влошава и след проведените действия по спасяването на живота й, по думите на д-р Загорчев, тя умира в 21.30 ч.
Несгодите на фамилията Мечкови продължават и след смъртта на Еленка на 7 Февруари 2011. Биват разигравани за съобщението за смърт, което се дава преди официално да бъде приключила медицинската аутопсия на трупа. Първоначално на опечалените се казва от доктор Загорчев, че аутопсията ще приключи в 11.30 на 7 февруари, но се проточва още около 2 часа. Издава им се съобщение за смърт около 1.30-2ч, което е необходимо на Погребалната агенция ”Хадес” да започне обработването на трупа за погребението. Оказва се, че след като агенцията отива да прибере трупа около 15ч, аутопсията не е приключила и тялото е изнесено от Патология около 16ч.
С гореизложените факти, ние близките на Еленка Мечкова, бихме желали да се проведе медицински одит, с който професионално и безпристрастно да се установи защо е имало дълго протакане в нощта на 4 срещу 5 февруари 2011 и защо същата е оставена безнадзорно, и дали то не е допринесло за смъртта й.
Надяваме се, че жалбата ни ще бъде разгледана с подобаващото внимание, за което предварително Ви благодарим.
С уважение (подписи),
Тодор Мечков (съпруг на починалата)
Маргарита Мечкова (дъщеря на починалата)
Румен Мечков (син на починалата)
Filed under: Лошите истории С прикачен етикет: | Шумен, безхаберие, жалба, медицински одит, неотложна помощ, нехайство, разследване, смърт, спешна помощ
