Как да съдя някой, в чиито ръце е животът на детето ми


Имам дете с Муковисцидоза. За три години (на колкото е той) сме лежали в болница около 40 и няколко пъти. Само два пъти съм срещнала нормално човешко отношение. Най-бруталният случай беше, когато детето ми беше на 8 месеца. По спешност го заведохме в детско отделение Монтана (това става в 6 сутринта) лекарите тъкмо са се събудили. Две лекарки (които познавам добре) ни приеха. Детето беше в много тежко състояние и се нуждаеше от кислород. Мъжът ми тъкмо беше оправил документите, когато в бокса нахлу завеждащата на отделението…
Викове , крясъци, ругатни последваха по мой адрес. Как те не могли да лекуват детето ми защото по рамков договор неговото заболяване не влизало и колко било скъпо лечението му. Няма нужда да обяснявам колко бях потресена и как и дума не успях да обеля. Каза веднага да си събираме багажа и да се махаме. Когато я попитах как да си тръгна като детето ми се задушава тя отвърна, че това НЕ Я ИНТЕРЕСУВА!!! И така тръгнах си с детето на ръце (ама че глупачка съм била). Връчи ми две ампули урбазон за да му правя АЗ В ВКЪЩИ инжекции докато успея на другия ден чак да го закарам в София в детската клиника по пулмология към „Александровска“ болница. Мислех си да съдя въпросната лекарка но се отказах защото детето ми е в ръцете й.

Милица Маркова

Advertisements

Един коментар

  1. ПУСНИ ПОНЕ ЖАЛБА С/У НЕЯ ДО ЕК НА БЛС,

    НЕ ТРЯБВА ДА НАВЕЖДАМЕ ГЛАВИ, ТЯ Е ЗА СРАМ :

    = „НЕ Я ИНТЕРЕСУВА!!! „, ТОГАВА КАКВО ПРАВИ ТАМ, НЕ И’ Е ТАМ МЯСТОТО !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s

%d bloggers like this: