“ Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! „


Здравейте! Казвам се Христина, на 22 години съм, от Варна. Попаднах случайно на този сайт, радвам се, че има хора, които искат да направят нещо, за да променят ситуацията с българското здравеопазване, но аз лично съм по-скоро песимистично настроена и както се казва в една българска поговорка – “ Като си пееш Пенке ле, кой ли те слуша..“. За съжаление, проблемът с лекарските грешки е засягал моето семейство неколкократно. Не искам да изпадам в подробности, не искам и да споменавам имената на некомпетентния, поне за мене, персонал, на мнение съм, че трябва да се знаят имената на лекарите, които наистина помагат на хората, а не на тези, които са безучастни или просто не си вършат работата както трябва. На кратко мога да разкажа за случаите, касаещи моето семейство:

1. март, 1997 година. След извършен преглед бе установено, че баба ми, лека й пръст, има язва, която към момента на откриване е лечима и подлежи на операция. Лекарят, който постави диагнозата, убеди цялото ни семейство, че с помощта на хапчета, язвата може да се лекува, няма да се разрастне и няма нужда от операция. След няколкомесечно лечение с хапчета, диагнозата на баба ми се промени от язва на рак, беше извършена ненужна операция, при която директно е била „затворена“, тъй като нищо не може да се направи. Разбира се, за операцията беше платена на ръка исканата сума от хирурга .

2. юли,1998 година. Дядо ми, лека му пръст, който беше диабетик, получи инсулт и беше приет в болница. Случаят му беше лек, поне според лекарите и след известно време престой, наближи денят на неговото изписване. Падаше се понеделник. Сутринта телефонът иззвъня и женски глас съобщи на майка ми “ Васил почина, елате да оправим каквото трябва. “ Очаквахме да го приберем вкъщи, само че жив и ако не изцяло здрав, поне отчасти излекуван. Оказа се, че предната вечер ( неделя ) , на целия етаж е имало един дежурен лекар, на дядо ми два дена не са поставяни инжекции с хипарин, против съсирване на кръвта, а на всичко отгоре са му били правени вливания на глюкоза. Както вече споменах, дядо ми беше диабетик, с кръвна захар 6.5 – 7, т.е. малко над нормата ( до 6 за здрави хора ). Никога не е бил на Инсулин, взимаше Манинил 5. След влизане в болницата, нивото на захарта се беше покачило, а благодарение на въпросните вливания е достигнало 14. Вследствие на всичко, направено и ненаправено от лекарите и сестрите, дядо ми беше получил запушване на кръвоносен съд, в следствие на което почина.

3. 2000 година. Оказа се, че майка ми имала вродена анемия. След известно време, най-вече на тревоги и ходене по мъките , вродената анемия на майка ми мистериозно изчезна. Лекарят каза, че не е имал такъв случай досега. 🙂

4. 2005 година. След силна болка в главата, баща ми отива в спешен кабинет, където го преглеждат и казват, че е настинал. Да пие 2 аналгина и на следващия ден ще се събуди като момченце. Пеша ( тъй като живеем близо до окръжна болница, където се извършва прегледът ), баща ми се прибира вкъщи. Пие аналгин, ефералган, аулин и какво ли още не. Болките, обаче, не преминават. Свако ми и леля ми са лекари, в Каварна. Обадихме им се, свако ми пристигна от Каварна, за да види баща ми. Откараха го в болницата в Каварна. Оказа се, че има кръвоизлив в мозъчната ципа. Татко ми е трябвало да бъде обездвижен, изключваме прибиране пеша. Слава богу, всичко приключи успешно, баща ми е жив и здрав, дали благодарение на нашите роднини, дали благодарение на съдбата, в която все повече ми се налага да вярвам.

Тъй като нямам братя и сестри, очаквам ( не и с голямо нетърпение ) следващата лекарска грешка да споходи и мене. Не знам докога подобни случаи ще остават безнаказани в България, докога ще слушаме или гледаме по телевизията за поредния некомпетентен, корумпиран и т.н. лекар, стоматолог, мед.сестра..Надявам се, че в скоро време българското правителство поне ще направи опит да се погрижи за народа, който вече не вярва нито на лекари, нито на полиция, нито на политици… А българските лекари ще следват хипократовата клетва, а не лозунгът от отминалото време – “ Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! „.

Христина Ташева
Варна

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: