Система на здравеопазването


Д-р Илко Тодоров Семерджиев – МИЗЗО, 2006 г

Цел

Главната цел на здравната политика и здравната реформа в България е подобряването на здравето на населението и състоянието на системата за здравеопазване. Това включва следните основни приоритети:

  • Намаляване на детската смъртност и подобряване на майчиното здравеопазване.
  • Ограничаване на заболяемостта, смъртността и инвалидността от социално – значими болести чрез разработване и реализация на здравни програми.
  • Поддържане на ефикасен противоепидемичен контрол.
  • Ограничаване на рисковете за здравето и осигуряване на безопасност в работната среда и ограничаване на рисковете за здравето в околната среда.
  • Намаляване на рисковите фактори за здравето на възрастните и за хората в неблагоприятно или неравностойно положение.
  • Подобряване на психичното здраве на населението.
  • Създаване на предпоставки и утвърждаване на здравословен начин на живот, промоция на здравето и профилактика на болестите.
  • Усъвършенстване и постоянно развитие на здравната система и нейното ефикасно функциониране.

Организация

Със здравната реформа стартирала през 1999 г., в България се приложиха голяма част от добрите устройствени и функционални решения на системите за здравеопазване от осигурителен тип, съчетани с някои елементи на националните здравни служби. Това е нов и все по-навлизащ в практиката на различните държави модел определян като “Публично-частен микс”. По този начин в Българското здравеопазване са представени в различна степен и мащаб държавният, осигурителният (обществен и корпоративен) и частният сектори, всеки от които има своите периметри на действие, права и отговорности. Най-характерната черта на публично-частният модел, е че при него всички здравни дейности с делим ефект са в сферата на частното производство на услуги и предимно с обществено финансиране, съчетано с по-малко по размер частно съфинансиране. От този класически пазарен сегмент са изключени единствено онези здравни услуги, при които потребителят не е в състояние да взема самостоятелни решения – например при спешната медицинска помощ, стационарната психиатрична помощ и други от този вид. В същото време здравните дейности с неделим ефект, каквито са държавният здравен контрол, програмите за овладяване на социалнозначими заболявания, задължителното лечение, противоепидемичните мерки и други, остават в сферата на публичното финансиране и предимно публичното и по-малко частно производство на съответните услуги.

Реформите в областта на лечебното здравеопазване са радикални и изключително сериозни. Чрез тях се регламентираха и защитиха правата на гражданите по отношение на здравната система, правата на пациентите по отношение на медицинската помощ оказвана в лечебните заведения и правата на медицинските специалисти, осъществяващи медицинска помощ и здравни грижи. Реформата в лечебното здравеопазване стартира с приемането от Народното събрание на пет нови устройствени закона за здравната система до 2000 г. и още един, касаещ преимуществено общественото здравеопазване през 2004 г.:

  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) -през 1997 г.
  • Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) – през 1998 г.
  • Закон за съсловните организации на лекарите и стоматолозите (ЗСОЛС) – през 1998 г.
  • Закон за лечебните заведения (ЗЛЗ) – през 1999 г.
  • Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина (ЗЛАХМ) – през 2000 г.
  • Закон за здравето – през 2004 г.

Чрез тези закони се регламентираха устройството, дейността, организацията и управлението на медицинската, стоматологичната и лекарствената дейност и тяхното финансиране.

Друга важна характеристика на промяната в лечебната помощ е регламентирането на договорното начало в отношенията между лечебните заведения и финансиращите органи в лицето на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Всички български граждани задължително са осигурени с определен пакет от медицинска помощ, който се заплаща от НЗОК. Оказването на медицинска помощ се осъществява от лечебните заведения по силата на договор между тях и поделенията на НЗОК – Районните здравноосигурителни каси (РЗОК). РЗОК заплащат на лечебните заведения извършената от тях медицинска помощ на осигурените по определени цени. Основните задължения на страните по договора, цените, режимът на заплащане и процедурите се определят в Националния рамков договор, който се сключва между НЗОК и представители на съсловните организации на лекарите и стоматолозите в страната. Конкретните договори се сключват и между лечебните заведения и РЗОК, а също така и със съществуващите в страната 12 дружества за доброволно здравно осигуряване.

Трета основна характеристика е осигуряването на потребителя на право на избор от 2000 г. на лекар и стоматолог за първична помощ, лечебно заведение за специализирана извънболнична помощ, а от 01.01.2004 г. и за болнична помощ. По този начин окончателно се ликвидира административния избор и принуда, чрез които значително се ограничаваха правата на гражданите да избират специалистите или заведенията за оказване на медицинска помощ. Законово учредената управленска, юридическа и стопанска самостоятелност на субектите в областта на лечебната помощ – лечебни заведения и финансиращи органи, заедно с въвеждането на договорни отношения и правото на свободен избор на потребителя е основната предпоставка за формирането на пазар на медицински услуги и конкуренция между лечебните заведения.

Системата на здравеопазването се управлява от Министерство на здравеопазването, което има 28 поделения – Регионални центрове за здравеопазване. НЗОК е относително независима институция със самостоятелен бюджет определян ежегодно от Народното събрание. Лечебните заведения за извънболнична и тези за болнична помощ са с юридически статут на търговски дружества с ограничена отговорност или акционерни дружества.

Финансиране

Финансирането на лечебната помощ за осигурените граждани (здравното осигуряване в България е задължително) се извършва от Националната здравноосигурителна каса. В случаите, когато даден гражданин се осигурява и в дружество за доброволно здравно осигуряване, в зависимост от осигурителния договор, разходите за неговото лечение се поемат и от съответното осигурително дружество. Ако гражданинът постъпва по собствено желание в лечебно заведение (без насочване от неговия семеен лекар или специалист), той заплаща сам разходите за своето лечение. Задължително осигурените граждани, освен осигурителната вноска, заплащат за всяко първично посещение при лекар и стоматолог и потребителска такса в размер на 1% от минималната работна заплата, а за всеки ден болнично лечение (но не повече от 10 дни годишно) по 2% от минималната работна заплата. Определени категории граждани са освободени от плащане на потребителски такси.

Социалното здравно осигуряване в Република България администрирано от Националната здравноосигурителна каса не предвижда изключване от задължителната осигурителна система. Задължително осигурени са:

  • Всички български граждани, които не са граждани и на друга държава.
  • Българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.
  • Чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
  • Лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище.

Диапазонът на доходите, върху които се начислява 6%-тната задължителна здравноосигурителна вноска е от 2 до 10 кратния размер на минималния осигурителен доход. Към момента делът на работодателя е 65% от вноската, а този на работника – 35%, предвижда се в бъдеще изравняване на дяловете. Съществуват санкциониращи механизми за лица, които не са платили повече от 3 дължими здравноосигурителни вноски – те губят осигурителните си права и следва да заплащат сами оказаната им медицинската помощ по пазарни цени. При възстановяване на дължимите здравноосигурителни вноски осигурителните права се подновяват. Невнасянето на осигурителни вноски по вина на работодателя не лишава от осигурителни права лицето, а сумите, които евентуално са платени от него за оказана медицинска помощ подлежат на възстановяване. Няма различия в осигуряването или достъпа до медицинска помощ основан на полов, религиозен, етнически, расов или друг признак. В практиката обаче определени групи от населението поради образователни, културни или други причини не умеят да се възползват достатъчно добре от придобивките, които социалното здравно осигуряване им гарантира.

Държавата в лицето на МЗ и общините, чрез консолидирания държавен бюджет, осигуряват финансиране от данъци на дейността на институциите в общественото здравеопазване, които са публична собственост:

  • районни инспекции за контрол на общественото здраве;
  • центрове за спешна медицинска помощ;
  • центрове за трансфузионна хематология;
  • лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ;
  • домове за медико-социална помощ, предназначени за медицинско наблюдение и специфични грижи за деца;
  • лечебни заведения към Министерски съвет и ведомствените лечебни заведения.

Службите по трудова медицина се финансират от съответните предприятия, а училищните здравни кабинети – от общинските съвети.

Публичните разходи за здравеопазване през 2005 г. достигнаха до 227 лв. на глава от населението, което е почти два пъти увеличение в сравнение с 2000 г. Като процент от БВП, публичните разходи за здравеопазване устойчиво се позиционират в диапазона 4 – 4.3 средно, през последните пет години. По експертни оценки на СЗО, за същия период частното финансиране на здравеопазването постепенно се е доближило по размер до този на публичното. Голяма част от частното финансиране се прави нерегламентирано от закона и в ущърб на добрата практика.

Таблица 1.3: България – Разходи за здравеопазване, 1995, 2000 – 2005 г.

Разходи за здравеопазване

1995

2000

2001

2002

2003

2004

2005

ОРЗ в лв. 31.842 1 087 1 196 1 493 1 698 1 769 1 773
ОРЗ като % от БВП 3.66 4.0 4.0 4.4 4.9 4.6 4.2
ОРЗ на глава от населението в лв. 3.79 129.70 151.56 190.31 217.66 227.93 229.72
РОЗ като % от ОРЗ над 90 над 80 над 80 над 70 над 60 над 60 над 55
РЧЗ като % от ОРЗ ок. 10 ок. 20 ок. 20 ок. 30 ок. 40 ок. 40 ок. 45

Източник: Министерство на финансите, WHO

Advertisements

Един коментар

  1. Ако ЗДР.ТО осигуряване не беше задължително, тази система просто нямаше да я има! Тя съществува не защото върши нещо, а защото не ни се занимава да я разрушаваме! Време е да се научим да си отстояваме правата, защото иначе тази система никога няма да се оправи!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: