Бизнес вместо професия


Историята ни накратко: Забременях трудно – с хормонални изследвания, спермограми и фоликуметрия. Бях пациентка на д-р Зарзаланов. За съжаление се поддадох на „хорските приказки” и въпреки че бях доволна от лекаря си се насочих към друг, препоръчан ми от една приятелка – д-р Светла Христова. Тя от своя страна не работеше със НЗОК (лятото на 2006 г) и ме насочи за регистрация към друг лекар в Транспортна болница – д-р Емил Тодоров.
И така всеки месец аз ходех на преглед и при двамата. При всяко посещение заплащах при д-р Тодоров по 10 лева видеозон и по 10 лева за издаване на болничен лист (тъй като се подписваше от още 2-ма лекари и трябвало „да си делят парите” ?!)
Както и да е – когато толкова дълго си го чакал това бебе, парите са последното нещо за което се замисляш. Самите прегледи бяха максимум по 5 минути- напълно претупани и под всякаква критика. И всеки път разбира се, всичко беше наред.
Транспортна болница в Русе се слави с много добра апаратура включително Доплеров апарат. Много майки се насочват там именно заради техниката. Не се подвеждайте от нея! По- важен е специалиста който борави с тази техника!
Заплатих си изследванията за СПИН, Хепатит…..защото „направленията не стигат за всички” ?! – около 40 лева. Отделно от тези прегледи ходех и при д-р Светла Христова (в частния й кабинет) тъй като желанието ми бе тя да бъде лекаря на моето раждане. Всеки месец тя ме преглеждаше на видеозон и на стол. В последствие разбрах, че е противопоказно бременните да бъдат преглеждани толкова често на стол, без необходимост. Е да, но видеозона струваше 15 лева, а заедно със стола ставаха 30! Халал да са й!
В 4 месец лекарката реши, че нося плода „прекалено на ниско” и трябва да ми се постави серклаж. Минах и през това – непрекъснато лежах през следващите 5 месеца.
Водите ми изтекоха 2 дни след като ми махнаха серклажа (поради предизвикване от моя страна). Постъпих в болницата без милиметър разкритие – мъчиха ме 8 часа на системи за заветните 3 см.
Лекарите бяха изумени, че съм имала серклаж, при положение, че при започнало раждане аз нямах разкритие. Оказа се, че той изобщо не е бил необходим! ( Е нали трябва да се източи някоя клинична пътека….)
И сега ако сте били търпеливи да прочетете всичко до тук, следва най-интересната част:
Детето ми се роди с много сложна сърдечна малформация – обща камера, транспозиция на големите артерии и пулмонална стеноза. Беше синьо, полуудушено и не проплака. На 2-ри ден със съдействието на областната кардиоложка д-р Миловска, от Русенския родилен дом то пътува за Кардиологичната болница в София където му спасиха живота. Ясно ви е моето психическо и емоционално състояние в този момент: в стая с други 5 майки – всички кърмещи своите бебета , а аз  – без бебе, с хапчета за спиране на кърмата и с река от сълзи. Една от акушерките се обърна и ми каза: „ Остави го (в дом) – болно дете не ти трябва! Щом не си го видяла, не си го държала, не си го люляла….ще го преживееш. Ще си родиш друго….” Тия думи вас биха ли ви окуражили?!  Бях потресена и ужасена!
Кардиолозите в София бяха единодушни, че сърдечния проблем на бебето се е виждал още 12-16 гестационна седмица на „обикновен” видеозон и това е недобре свършена работа от страна на техните колеги – гинеколози. „Съжалявам…Те в София са вълшебници и ще ти оправят детето…Успех…” – изречени от моите двама лекари вече не ме топлят.
Дай боже дъщеричката ми наистина да се оправи. Досега е минала 2 операции – една безкръвна и една радикална. На 3 годинки е в момента е чакаме за поредната сърдечна операция в София. Боли ме от това, че детето ми ще страда цял живот заради „кадърните ни лекари”.
Благодаря на всички лекари и сестри от НКБ София – Детска кардиологична клиника, благодарение на които аз мога да се радвам, макар и с непрекъснат страх в душата на своята малка принцеса. Там открих единствените хора които разбират кошмара през който преминават родителите и сърдечно болните им деца и се опитват да помогнат. Благодаря ви!

Дани
Advertisements

4 Коментари

  1. Ще се радвам да се запознаем.ако искаш можеш да ми пишеш на:veselka.angarova@abv.bg

  2. Сертлаж с „Т“. И най-вероятно лекарите не са виновни за сърдечния проблем на дъщеря Ви. Слава Богу има и добри специалисти, заради които детето Ви е живо и здраво!

    • Така е, прав сте за правописните грешки -намират се , като „серклаж“ с „Т“. По добре правописни, отколкото лекарски грешки- те не отнемат живот и не съсипват семейства. Да, първите дилетанти, ме запознаха с вторите – лекарите специалисти. От тогава живота ни е на ръба. Благодарна съм на кардиолози и кардиохирурзи, но това не омаловажава факта, че по голяма част от провинциалните лекари са от типа „неспециалисти“ и броя на болните родени деца расте всяка година – не говоря само за сърдечни малформации. Иначе коментара ви е уместен. Те не са виновни за проблема на дъщеря ми- това е Божа работа както се казва, но можеха да вършат своята професионално.

      • И само да допълня – детето ми е живо – да, но не е и никога няма да бъде здраво. Това за нас и за нея от тук нататък е и може да бъде само, пожелание на поздравителна картичка!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: