Трябва взаимно да се подкрепим

На 24 години съм и в момента уча за медицинска сестра. Работя като санитар в момента, обикалям всички болници по време на практиката ми и за щастие имам доста наблюдения. За лекарите няма да говоря. Искам да поясня, че работата на санитарите (хигиенистите) е само да чистят и да помагат на сестрите само в тяхно присъствие. Така че смяната на памперси, подлоги и т.н. е сестринска работа (поне така е по учебник).

Истината е обаче, че в момента недостигат около 30 хиляди сестри за България (кой ли ще върши тяхната работа?). Друг факт държавата отпуска 80 души държавна поръчка (за София), а се записват не повече от 60 човека да учат за медицинска сестра (до края на четири годишното обучение остава 45-50 човека). Някои казват, че ако им се вдигне заплатата нищо няма да се промени. Веднага искам да оспоря това!!! Ако се вдигнат заплатите ще има повече кандидати за тази престижна професия (поне така е по света), ще излизат повече нови кадри които се обучават в момента по европейски образец и те ще променят отношението към сестринското съсловие. Когато сестрите от Пирогов излязоха преди около година да стачкуват за по високо заплащане и за по висок стандарт на нашето здравеопазване никой не ги подкрепи. Всички хора гледат от страни някои казват да прави са, други казват , че стачкуват не основателно, но всички те са здрави и не знаят за какво точно става дума. Щом никои не ни подкрепя, такова ще ни е здравеопазването. Погледнете и бюджета за 2009 г за здравеопазването – пак е само да се закърпи положението.

Що се отнася до отношението, има наистина невероятни хора , които работят с желание и любов тази хуманна професия, но си има и черни овце и то не малко. А какво е моето решение за проблема ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ: докато завърша, ако не променим положението (ЗАЕДНО) – светът е голям…

м.с. Александър Николов

Интерес към сайта от страна на медиите

Бих искал да споделя нещо, свързано с резултатите, които този сайт преследва – постигане на промяна в отношението към пациента в нашите болници и вашето (на всички посетили и посещаващи този сайт) отношение към проблема.

В последните дни, сайтът попадна в центъра на няколко печатни и електронни медии. Мария Чипилева от в-к Стандарт публикува обширен материал, свързан със сайтовете в Интернет, където хора споделят за лекарски грешки и доколко Интернет е, от една страна, източник на достоверна информация и от друга – способен да помогне на тези хора. В сайта Moreto.net пък е поместена една от историите в секция „Лекарски грешки“ – тази на Вяра Венчева. В резултат на това, че в статиите се посочва bgpatientsprotest.wordpress.com, трафикът към сайта скочи в пъти. Само за един ден, но уникалните посещения бяха над 600, а разгледаните страници – над 3000. Така, и на фона на тази посещаемост, какво се забелязва като активност ? Т.е. какво казва обществото? Ето цифрите: 10 нови коментара и 20 нови гласа в анкетите. Да коментирам ли? Да, това искам да направя. Искам да кажа, че явно поговорката „Всеки народ си заслужава управниците“ е вярна – няма как да се постигне каквото и да било като промяна или помощ в който и да е от многото конкретни случаи, описани в този или други сайтове, ако ние, гражданите, не заявим своя позиция и подкрепа, ако не бъдем активната страна в този процес. За съжаление, горните цифри показват обратното, а когато става въпрос за човешка болка и страдание, подобна безучастност е просто показателна за готовността и зрелостта ни да бъдем гражданско общество.

Проблемите на лекарите са… проблеми на всички

Няма да се впускам в пространен анализ на ситуацията, в която са поставени българските лекари (мога да публикувам анализите на желаещи, обаче), нито за системата на здравеопазването, с нейните плюсове и минуси. Искам съвсем накратко да споделя един неприятен за мен извод, до който стигнах, след разговори с лекари по повод този протест.

Ще си позволя да преразкажа част от разговора си с Председателя на лекарската колегия в Кюстендил. Той напълно се съгласи с основанията и мотивите на протеста ми. Определи лекарския съюз в сегашния му вид като неработеща и робовладелска организация. Сподели, че лекарите не могат да махнат хората, от които лекарския съюз се управлява, нито да им кажат как да защитават техните интереси, нито кои са тези интереси. Не могат и да се махнат, защото по закон са длъжни да членуват в него и само този Лекарски съюз единствен е признат за легитимна браншова организация. Заяви, че единственият резултат от неговата работа в сегашния му вид е обезглавяването на лекарското движение.

Към това само ще припомня невъзможността за лекари и сестри да проведат организирани и повсеместни действия по проблемите на лекарското съсловие, защото ръководството на Лекарския съюз направи нужното да ги провали. В резултат няколко лекарски колегии (ВАРНА, КЮСТЕНДИЛ, СОФИЯ, БУРГАС, РУСЕ, БЛАГОЕВГРАД, ПАЗАРДЖИК, СЛИВЕН) излязоха на 11.09 с обща декларация, с която завиха, че снемат доверието си от д-р Андрей Кехайов като Председател на Управителния съвет на БЛС.

Въпреки брожението сред лекарските среди, промени НЯМА. Всичко си върви по установения начин. Лекарите не могат да постигнат ПРОМЯНА за неща, които ги засягат пряко. Затова те не разполагат и с механизми да въздействат на когото и да било в съсловието или да изискат от него определено поведение. Последното, за съжаление, кореспондира много неприятно с надеждата ми промяната в отношението към пациента да дойде „отвътре“.

И ето какъв е изводът за резултата от издигнатия от мен протест: ГЛАС В ПУСТИНЯ. Т.е. не може да се очаква никакъв резултат. Защото нито държава, нито пациенти, нито лекари имат нужното да донесат този резултат. Държавата е абдикирала от контролните си функции в сферата, лекарите са лишени от възможности и механизми, пациентите са в положение на зависимост и също не разполагат с признати по закон механизми за въздействие. И какво! Какво да кажем на всички онези, които са в болниците днес? Какво да отговорим на търсещите поне човечност в отношението към тях от страна на обслужващия ги здравен персонал, но са били унизени, обидени, изхвърлени… Какво?

Вие искате ли думата?

Всичко би могло да е по-добро, по-хубаво…

Добър вечер!

Съвсем случайно попадам на този сайт. От 22 години съм в тази сфера /работя в клинична патология в многопрофилна болница в голям град/. Огорчена е меко казано, отвратена съм. Медицинският персонал само за пари говори. А дали ги заслужава. Въпреки, че има клиники и болници, в които наистина се работи и то здраво.

Преди около 15 дни ми правиха артроскотия в една частна многопрофилна болница в Пазарджик МБ”Здраве”. Искам да напиша, но дали ще мога да опиша това което видях там и разликата с познатите ми болници.  Искам сърдечно да благодаря на целия персонал от ортопедо-травматологично отделение. Въпреки, че не запомних на всички имената. От завеждащ отделение до санитаря – дълбок поклон. Вежливост, внимателност, човечност.

Но за мен това зависи от доброто домашно възпитание. Както казваше някога баба ми /бог да я прости/: Ако ти липсват първите 7 години, после и 77 нямат наваксване. Ние сме най – арогантната и невъзпитана нация. Имаме високо самочувствие, но без покритие. Никой в нито една сфера от живота ни не си върши работата както подобава, но вечно искаме. Ами да покажем, че можем да работим качественно ,независимо от отрасъла. На 39 години съм-възпитавана съм да бъда честна, трудолюбива, отзивчива/ще каже някой все неща от комунизма/. Дори и да е така, аз няма от какво да се срамувам в живота си до сега. По този начин възпитавам и 17 годишния си син. Може да греша, но искам преди вчиско от него да стане ЧОВЕК. И иден ден и той да не се срамува от себе си.

Ако сме по-малко злобни, завистливи, лоши, ми се струва ,че може и България да стане /и всичко в нея/ по-добро, по-хубаво.

От сърце го желая.

Теди

Всичко се корени в системата

Уважаеми г-н Митев, за съжаление нещата в системата на здравеопазването са много по-лоши от описаните в сайта Ви. Но не трябва да се забравя, че сестрите и санитарите са хора от плът и кръв и много от тях са основните вносители на доходи в семействата си.

Ако съзнанието Ви е заето с мисли за оцеляване на близките и колко ще е сметката на тока и водата изобщо няма да си помислите да обслужвате болните така както е необходимо – с отзивчивост и човещина. Има и друг фактор пренатовареността на сестрите – на запад на една сестра се падат да полага грижи за четири болни, а в нашите болници на една сестра се падат по 50-60 болни на смяна. Ако има и тежко болни, а те винаги са налице тогава тежко и горко на тази сестра ще има много да си викат болните и няма да има кой да ги чуе.

Пациентът, щом даде пари под масата на доктора и смята, че всичко е наред и се хвали за това какво е свършил.Това дразни сестрите и предизвиква този безрпорядък. А правителствата си се сменят и изобщо незнаят на кой свят се намират. Важното е да има какво да се граби. Шири се страшна корупция във всички болници от най-високо до най-ниско ниво. Няма да се оправим докато нашите управници не осъзнаят, че има проблеми в системата. Все повече ще намаляват сестрите и ще се увеличават чакащите и пъшкащите пациенти. Масово напускат сестрите и бягат там където поне малко са оценени. Напускат изградени професионалисти – да професионалисти въпреки, че никой в това общество не признава професионализма на сестрите, те са такива. Европа ще се възползва от нашия труд, а българина ще духа супата защото той не знае, че сестрата и санитарят са важна част от оздравителния процес. Обществото не е признало сестрите, а вие изисквате от тях те да се отнасят с внимание към това общество. Изобщо здравеопазването вече е загинало и дори операция с ампутация не би го спасило.

Аз мога да си позволя да дам това становище защото 30 години работя в системата и знам много неща. Била съм от двете страни на барикадата и ми е ясно положението. Попитайте в МЗ как получава исканата от тях информация, колаборират ли помежду си отделите или изобщо не са наясно с нещата. Една и съща информация се изисква от всеки отдел в МЗ под предлог, че това е най-важното. Така, че освен всичко друго сестрите подготвят и информации за мързеливи чиновници.

Инициативата Ви е много добра и дано да стресне управниците ни, защото те са в основата на проблемите на здравеопазването. Позволиха на отделни личности да развиват бизнеса си, а останалите кучета ги яли.
Поздрави.

Веселина Ангелова

Отношението към лекарите е реакция

<Приканвам XXX да редактира тази публикация като ми изпрати своето виждане чрез формата за коментар, за да я пусна от негово име – пиша тук, защото на е-мейла си не отговаря>

Пациентите получават като отношение онова, което самите те демонстрират към лекарите. Показателно е например как много често не се дава предимство на линейки с включена сигнализация. Последният фрапиращ случай е с катастрофата в София, бул. “Васил Левски” и ул. “Гурко” пред Спортната палата, при която в блъснатата линейка е имало жена с инсулт, за която от ВМА съобщиха, че вече е починала…

<…продължението… от ХХХ>

Лекари и пациенти трябва заедно да настояват за повече пари в здравеопазването

“В България през 2006 г. разходите за здравеопазване на човек са €132, което е значително под най-ниското ниво в страните от ЕС. Средно в ЕС на човек от населението се отделят €1710 за здравеопазване, като най-нисък е размерът в Латвия (€440). ” ( Люксембург -€3000,Германия -€2750, Дания-€2500, Гърция-€1800.) . Тези данни бяха публикувани за кратко време в сайта на здравното министерство в здравната стратегия на бившия министър, която тъй и не видя бял свят.

Мисля , че тези данни обясняват много от нещата, случващи се в българското здравеопазване. Вярно е – няма гаранция , че с наливането на пари всичко автоматично ще се оправи (освен пари трябват разумни, ясни, точни, неизкушени от лобизъм правила и контрол), но още по-вярно е, че ако не се наливат категорично нещата ще се влошават. Колкото и да ни се иска, не може стока, чиято средно европейска цена е 1710 евро да я получаваме срещу 13 ПЪТИ по-малка сума. Тъй като цените на съставните стоки- медикаменти, консумативи, медицинска апаратура и енергия в БГ са еднакви, че и по -високи от средно европейските, недофинансирането се компенсира с тяхната липса и чрез мизерно заплащане на работещите в здравеопазването. Временно разбира се това е възможно, като вместо стимул се използва репресия върху медицинското съсловие, нещо което се прави през последните години чрез НЗОК и МЗ. Крайния резултат обаче винаги ще е: мръсни болници, старо оборудване, недостиг и умишлено затруднен достъп до лекарства, неангажираност, дефицит на кадри – т.е. стоката по качество и количество се нагажда към ниската си цена.

Ситуацията няма да се промени от взаимното оплюване на жертвите на системата – лекари и пациенти, а когато те заедно заставят политиците да посегнат на най-святото си – на сумата в бюджета отделена за крадене (бюджетен излишък, държавни поръчки, загуби от далавери с ДДС, акцизи и мита и т.н.) в полза на здравеопазването.

Антон

Държание като към добитък

Здравейте на всички!
Преди седмица бях в болница със сина ми и отвращението, отчаянието ми от безсилие, че нищо не мога да направя, унижението на което те подлагат и лекари и мед. сестри и санитарки направо ме срази. Е то бива, бива ама………
Та искам да попитам: ако реша да се оплача, то къде да го направя? Прочетох дадения линк по-горе за правата на пациента, но……? Дали писанията ми няма да останат напразни, изобщо ще накаже ли някой въпросната ”докторка” ? И какви трябва да бъдат аргументите за да бъде наказана?
Трябва ли следващия пък когато постъпвам в болница да си взимам и камерата или записващо у-во за да докажа що за лечение, отношение, държание като към добитък имат или както каза въпросната: ” Не съм длъжна тук да ви лекувам Сганта”.
Разбирам, че държавата няма пари за порутените болници (все едно са бомбардирани), за липсата на лекарства, апаратура и т.н., но трябва ли към болката на родителя (защото смятам, че няма нищо по-лошо от това детето да ти е болно) и мизерията, сред която те поставят, да се държат така с теб все едно си натрапник, нищожество, добитък, че си дошъл там да им разваляш ”рахатлъка”.
Не ми се е налагало преди да лежа в болница и Слава на Бога и не бях се сблъсквала с намръщените им муцуни. Когато раждах, бях в частна к-ка и добре, че съм го направила. Не мога да не отбележа факта, че държанието там е КОРЕННО различно, обстановката, професионализмът, та дори и храната.
Това наистина е един много значим момент за всяка жена .
Но уви……, посетих и държавните б-ци.
Та значи ли, че заплащането променя отношението? Нима сме толкова лицемерни и продажни? Ако въпросния по-горе д-р Христов му увеличат заплатата 3-кратно, ще стане ли той по-любезен или пак ще го притесняват “онея” в неподходящо време. Според мен не – той като си е катил и такав ще си е и с 2000 лв. заплата. „Вълкът козината си мени, но нравът не“
И защо след като толкова се оплакват, наистина не си сменят работата. Живеем в свят в който човек постоянно се насочва от една област в друга и то с цел пари, а като слушам на част от тях това е единствения проблем.
Искам да кажа, че между тях има и много добри лекари, като професионалисти и като хора и ми прави впечатление, че това са повече хора от старата генерация. Не знам какво е било здравеопазването тогава, защото съм била твърде малка за да бъда обективна, но със сигурност не е било такова като сега
Искам да БЛАГОДАРЯ на всички тези Лекари, които не те гледат нацупено, които не ги безпокоиш в неудобно за тях винаги време, които не те викат в частния си кабинет по няколко пъти с цел пари, които не са отегчени от работата си и т.н.

Деси

Отношение, което не иска пари – Усмивката е безплатна!

Преди 14 години раждах в Стара Загора. Бях си подготвила “торбичката” с всичко необходимо, дори имах обезболяваща инжекция, която гинекологът не счете за необходимо да използва. Това бяха най-неистовите болки, които някога съм изпитвала през живота си. Но отношението на гинекологът и акушерката бяха добри. Бях доволна. После бях настанена в стая, в която бяхме само 3 родилки. До тук добре. Обаче, през трите дни докато бях в болница никой не ми прегледа шевовете и раните. Поддържах температура, но само веднъж ми дадоха амидофен, дори не ми казаха какви лекарства мога да вземам за температурата. Щях да си ги купя сама. Притеснявах се да вземам каквото и да било, защото кърмех. Идваха акушерки да преобличат бебето и по време на едно такова сменяване на памперса аз станах, за да видя как акушерката го прави , защото никога не съм преобличала бебе, а тя ме изгони да си лягам в леглото – да съм си се учила сама в къщи. Нещо измърмори, че само израждащите лекари получавали подаръци и другото не разбрах.

Е, тези акушерки получават еднакво заплащане. Как може едни да са учтиви, а други да са груби?

Болницата беше в ремонт. Миех си раните в тоалетната, когато имаше вода по време на водния режим, водата ми шляпаше по кракта, но извадих късмет, че беше юли и краката ми изсъхваха докато стигнех до стаята си. Добре че като ме изписаха, майка ми стоя 2 седмици при мен, докато ми махнат конците, докато ми заздравеят раните и възпалението на разширените ми вени поотмине. Но бях доволна – общо взето.

Преди един месец, доведената ми дъщеря роди бебе, но не в България, а в чужбина. Видях различно отношение. Отношение, което не иска пари. И сравних със себе си. Почувствах се унизена на нивото на улична бездомна кучка и в същото време доволна, че моята дъщеря, която се роди преди 14 години в България, най-вероятно няма да ражда там. Не позволиха на родилката да напусне болницата с бебето, докато не й показаха на практика как да постави бебето в бебешката седалка за кола, как да закопчае коланите и как да постави навити на руло пелени от двете страни на бебето, за да не му се клатушка главата наляво-надясно, докато го вози. Убедена съм, че няма да ми повярвате, драги сънародници, но ме боли сърцето, като си мисля за приятелите ми и роднините ми, които все още живеят в България. Още повече ме боли от фактът, че се чувствам безпомощна да донеса промяна. Смяната на една партия с друга няма да промени манталитета на хората. Колкото и да получава човек, никога няма да му е достатъчно. Пациентите не са виновни, че медицинските работници са ниско платени. Нито пък пациентите могат да им платят, защото и те са ниско платени.

Две години след раждането на детето ми се наложи да вляза в Еднокринно отделение, този път във Видин. Бях много доволна от обслужването и отношението на персонала. Не мога да кажа една лоша дума. Но единият от лекарите каза: Ех, ако всички пациенти бяха като теб, нещата щяха да са различни. Имаше предвид, че бях винаги любезна и учтива с персонала. Нали си спомняте поговорката – Каквото повикало – такова се обадило. Но това се отнася и за двете страни – лекари и пациенти.

Скъпи медицински работници, право на пациента е да знае каква му е диагнозата, какво му е лечението, какви са очакванията за изхода. Та за техния собствен живот става на въпрос! Обзалагам се, че никой не отива в болница на почивка и никой не очаква петзвезден хотел, но мога да твърдя, че хигиената изобщо в България – болници, гари, заведения, влакове, автобуси и домове, е на много ниско ниво. И затова всички имат вина.

Добрата новина е, че има добри хора, има учтиви и уважителни хора. И за да не ме обвините, че съм напуснала кораба и само вземам отношение, ще ви кажа какво направих за България. Предоставих част от една американска учебна програма за възпитание на подрастващите от 7 до 18 години в човешки ценности с теми и планове за дискусии на едно училище от Видин. Последната ми информация е, че са се провели вече няколко мероприятия и има интерес от страна на ученици и учители. Според мен единственият начин да се променят нещата в България е да започнем с младото поколение – нашите деца – да ги възпитаваме да ценят човешкия живот – своя и на останалите. Да започнем от самите себе си – да си зададем въпроса – искам ли да се отнасят другите към мен така, както аз се отнасям към тях? Ако отговорът е не – трябва да си сменя отношението. Може да се предвиди доброволен труд. На Запад доброволчеството е много разпространено. Например ученици, които биха искали да станат медицински работници, да имат достъп до здравните заведения и да извършват доброволен труд като почистват, или обикалят болните да разговарят с тях. Може някои близки на болни да имат желание да помогнат. Например, четох наскоро една статия, в която една жена, която е изкарала курс за масажист, посещавала болницата за раково болни /говорим на Запад, не в София/ и предлагала на болните масаж на ходилата, понякога дори и на близките им. По този начин им доставаля облекчение, внимание и радост.

Ами това са ми идеите за сега. До скоро! И не забравяйте! – Усмивката е безплатна!

Baur

До мафиотския лекарски съюз

Като цяло лекарите са си сами виновни. Техните депутати-лекари сътвориха тази здравна система. Да, с мафиотския лекарски съюз. Те станаха най-жестоката и кръвожадна мафия в страната. Дебеловратите ряпа да ядат и от тях да се учат. Особено от вожда им там по това време – д-р Игнатов. На тях е възложена най-мръсната и долна задача от присъединяването ни към ЕС-ликвидиране на българската нация. Те това не го разбират. Смятат, че са най-важните в страната.Ами ако няма пациенти, те ще умрат от глад – кой ще лекуват и за какво ще им се плаща? За такова поведение и държане, каквото го има в нашите болници и здравната система в САЩ, а и в Западна Европа се влиза в затвора, плаща се разоряващо обезщетение и се отнема правоспособност.Но и те не са виновни, че у нас се експериментира лечение тип “конвейр” като в заводите на Форд.Те са превърнати в биороботи. Като касапи са – плаща им се заклано животно(обработен пациент). Нямат време да влязат в контакт с болния. Има норматив за колко време да те изпишат, не зависимо дали си оздравял или не. За това са виновни лекарите – депутати, лекарския съюз и министерството. Навсякъде в тези инстанции работят само лекари.Те дават тон и маниполират медицинското съсловие. Жалко е. Между тях има твърде много свестни, но са се оставили да ги ръководи и тъпче лекарската мафия – загубилите човешкия си образ, уж техни колеги – медици. Никой от медиците лекари, сестри, фелдшери, санитари, професори, доценти, асистенти не си мисли, че като иска да има европейска заплата, то и пациентите му трябва да са с европейски заплати. А те не са. Ами тогава от къде ще им дойдат заплатите?

Елементарно е, но кой да мисли. Алчност и лакомия, лакомия и алчност. Те са решили, че са вся и всьо. Ама май не е така. Нито семейните лекари работят като такива, за кавито им се плаща, нито тези в болниците. Жалко е. На запад семейните лекари по-голямата част не ползват отпуска докато не се пенсионират, за да не си изгубят недай боже пациентите. А у нас се чудят как да се скрият. Станаха част от контингента “пази сляпо да прогледне”.

Но и друго започва да се появява. Като не си гледат работат и бъркат, като съдът е сляп и глух за престъпленията им, дошъл е моментът и на линча. Някои от тях вече го изпитват на гърба си. Ако не се осъзнаят и не влезнат в границите на човешкото влиза в сила правилото “око за око, зъб за зъб”. Дано не я докарат до там, че да чудят как да се спасяват. Няма недосегаеми в този живот.Всеки си плаща рано или късно и за доброто, което е направил , и за злото, което е причинил.

Йорданов