Преди месец баба ми си счупи бедрената кост и беше приета в болницата в Русе за операция и лечение. След първия ден престой майка ми отиде да й занесе някои вещи и установила, че никой не се е грижил да бъде нахранена, нито дори да й помогне за ходенето по нужда. Оставяли храната и след съответното време са я прибирали, при все че баба ми не е можела сама да се храни. Не е и яла. За ходенето по нужда просто нямам думи… не само не са й донесли подлога, но са я оставили са да стои в собствените й екскременти. Наложило се майка ми да я мие и преоблича на леглото, което предвид счупването е било много болезнено за баба ми. Тогава майка ми купи памперси и започна да плаща на една от санитарките по два лева на ден, за да можем да разчитаме на внимание към баба ми, поне когато тази санитарка е на смяна.
Мариана Митева
Filed under: Лошите истории |
Граждански протест за една по-добра България! 
Вашият коментар